Във волейбола вече се усеща стратегическата роля на Николай Николов. Директорът на националния отбор договори модерна екипировка. Работи и за привличането на нови спонсори. Треньорът Радостин Стойчев нарече Николай "единствения ми приятел в щаба". Дали са толкова близки? Николов говори открито специално за "Стандарт".
- Господин Николов, как ви се видя кухнята на волейбола за месеца, в който работите?
- Бях започнал да правя някои неща и преди официалното ми представяне. До първите състезания имаме много работа, която трябва да свършим. Всичко това консумира време. Към момента в кухнята на волейбола е натоварено (Смее се). Имам пълната подкрепа на всички в щаба и във федерацията. Правим редица неща, които в крайна сметка вие виждате. Когато финализираме контракт, го оповестяваме веднага. Както с екипировката за играчите например. На "Ереа" гледаме като на нов партньор. Така че съществуват редица организационни неща, преди да започне чисто спортно-техническата подготовка на отбора.
- Имате ли време за всичко?
- Определено не. Времето не ми стига предвид моите други натоварености, но така или иначе нещата са такива и ще трябва да се справяме.
- Г-н Стойчев заяви, че около себе си иска работохолици. Вие как разбирате тази дума?
- Ако трябва да използвам дефиницията, това е човек, който се вманиачава в работата си, макар че е твърде силно казано. За мен Радо е по-скоро перфекционист
Иска каквото и да прави, да го направи възможно най-добре. Това, разбира се, изисква усилия. И оттам насетне се навързват събитията. В това отношение ние двамата ще изискваме от всички останали в щаба подобно поведение. Те знаят. Казано им е още в самото начало, че искаме от тях безрезервно усилие, каквото и да означава. И никой не очаква осемчасов работен ден или две тренировки и да приключим. А работата е толкова, колкото е, и трябва да се свърши.
- Необходима длъжност ли е директор в спорта?
- Да. Ние не изобретяваме нищо ново. Няма да открием кръглата форма на колелото сега. Не съществува отбор в света, клубен или национален, който да няма директор. Какво отношение трябва да имат треньор и състезатели към екипировката например? Единствено да се съобрази с изискването им облеклата да бъдат удобни и от най-съвременните материи. Останалото не е тяхна работа.
- С какво точно се занимавате вие?
- Директорът на един отбор се занимава с организационна работа. Грижи се за генералното управление на този тим. Да фукционира той като едно цяло.
- А какво ви отличава от тийм мениджъра?
- Това е съвсем друга позиция. Той опосредства комуникацията и е на разположение на играчите 24 часа в денонощието. Това не означава, че другите не са. Трябва да се знае, че когато волейболистът има проблем с нещо, независимо от какво естество е - да му се изперат дрехите, да отиде на лекар, се обръща към тийм мениджъра. Той трябва да направи така, че нещата да се случат. Разбира се, с нашата подкрепа. Играчите трябва да мислят единствено за тренировки и състезания. Нужно е всички останали въпроси да им бъдат спестени.
- Да разбирам, че в екипа на Стойчев всеки си има конкретни задачи...
- Така трябва да бъде.
- Това, че Стойчев ви нарече "единствения ми приятел в екипа", ласкае ли ви, или ви обременява?
- В никакъв случай не бих казал нито едното, нито другото. По-скоро това е факт. Аз също използвам думата приятел внимателно, защото всеки от нас в съврменния живот има много широк кръг познати, но приятелите не са чак толкова много. А ние сме такива от години. Не знам дали ласкателство е точната дума, но за първи път се оповестява публично нещо, което е факт.
- Откога датира приятелството ви?
- Ако не ме е срам, че е от толкова дълго (Смее се.). Нека пресметна. 25 години. Ние сме съученици. Седяхме на един чин. После отношенията ни прераснаха.
Станах кум, кръстих децата му
Това показва нашата връзка като приятелство и нещо повече дори.
- Какъв е вашият бизнес и вярно ли е, че се грижите за бизнеса на Стойчев?
- С мои сътрудници имаме група от консултантски фирми в областта на финансите и данъците. Имаме данъчна и счетоводна практика, както и агенция за кредитен рейтинг. С две образования съм - финансово и юридическо. А дали се грижа за бизнеса на Радо? По-скоро имаме общ бизнес.
- А семеен ли сте?
- Да, но не бих искал да се коментира личният ми живот, тъй като не съм толкова важна публична личност.
- Волейболът ли е вашето хоби?
- Да. Фен съм на националния отбор, а на клубно ниво на "Тренто". Присъствал съм на почти всички големи форуми на държавния тим в последните години. Радвам се, че отборът има такива успехи, и се надявам да предстоят още по-големи. Иначе гледам футбол, и то много. За мое съжаление главно международен. Играя с приятели през седмицата, когато ми е възможно. Но вече все по-малко.
- Колко близък сте с волейболистите, за да не ви питам кой е любимият ви играч в отбора?
- Нямам любим волейболист и не мога да имам. Познавам се с някои от момчетата, но не с всички.
- Къде се преплитат волейболът и бизнесът?
- Спортът се превръща в бизнес. Има отбори, които получават огромни средства от спонсори. Всичко е свързано с популярността на съответния спорт и с рекламата. Мърчандайзингът не е без значение. В България за съжаление нямаме толкова много национални отбори, които да са успешни. Волейболът е най-успешният ни колективен спорт. Но мисля, че не се експлоатира достатъчно тази негова известност, както и популярността на отделни имена.
- Каква сума е необходима, за да се поддържа отборът ни на топниво?
- Не бих се ангажирал с конкретна сума. При бюджета на националния отбор е валиден принципът на мечо Пух "Колкото повече, толкова повече". Важно е тимът да е подсигурен от всяка гледна точка. В момента водим разговори с потенциални спонсори. Искаме да намерим допълнителни средства, за да може, ако сега настаняваме момчетата в хотел с четири звезди, те да станат пет. Ако в самолета пътуват в икономична класа, да се качат в бизнес класа. В щаба има доста чужденци. Това е свързано със средства. Всичко, което правим, е за доброто на отбора.
Мария Димитрова, Стандарт
0
