Предлагаме ви пълния текст на Галина без редакторска намеса:
В историята на този профил може да намерите моите… "10 неща за тати, които трябва да знаете". Днес, 6-ти април, съм готова да ви разкажа за… 10-те неща, които тати за съжаление никога няма да разбере!
1. Поклонението ти, тати, беше с пропуски… почти като на концерт само че без билети. На поклонението ти, тати, НЕ бяха допуснати всичките ти роднини, защото… тя беше решила, че е излишно! Наши много близки приятели са били върнати, защото не са намерили имената им в списъка й! Аз и сестра ми бяхме с "лични охранители", за да "не се случи нещо", което тя не е успяла да предвиди. Три пъти бях "посъветвана", че е желателно да затворим ковчега ти, НО ние отказахме!
2. На 13 февруари е отказана КАТЕГОРИЧНО аутопсия от твоята любима, която се подписва на медицинския документ като твоя съпруга, БЕЗ това да отговаря на истината. Този документ има няколко ксерокопирани екземпляра за различните институции и това изречение НЕ съществува на всичките копия!
3. 10:20 ч. - констатирана е смъртта ти!
09:55 ч. - постъпило е първото й обаждане - КЪМ КМЕТА на селото, НЕ към "Бърза помощ", със съобщение, че Трифон Иванов е "припаднал". Минути по-късно пристига екипът. Ти си САМ в помещението и НЕ си припаднал. Няма и следа от оказана първа помощ!
4. 15 февруари - аз и сестра ми пристигаме от чужбина. Отиваме във вас… за нас все още ВСИЧКО е както преди. Ние все още мислим, че сме попаднали в грешния филм и се оглеждаме да отвориш някоя врата и да излезеш. Молим за две твои дрехи… НЕ ги получаваме - дори излизаме виновни, че сме попитали! Ден преди погребението все още не вярваме. Повторно я моля за твоя последно обличана дреха, отговорът й е: "Нямам, миличка!" Със заявка, че ще се кача и ще си взема, получавам дори и една за Марина.
5. 16 февруари - ден преди да те видя в ковчег, аз продължавам категорично да отричам, че ти вече не си сред нас. ЕДИНСТВЕНОТО, което мога да си помисля, е, че сънувам, че откачам, че участвам в скрита камера, че всички са се наговорили, че нещо не се разбрали…! Тя обаче ВЕЧЕ е готова да ми каже: "Само да знаеш, че баща ти няма НИЩО, НЕ търсете НИЩО!" Думи, които никога, никога няма да забравя!
6. Ден-два след погребението ти отивам във вас… Искам твоя лъжичка, твоя чаша, твои чехли, чорапи… ако щеш, НЕЩИЧКО, каквото и да е то, НЕЩО, което да взема с мен да стискам, да мириша, да прегръщам, да плача с него. Не получавам, тате, НИЩО, докато не минели 40-те дни - така е решила!7. 23 дни откакто те няма - апартаментът ни вече се продава с всичко. Дори пяната ти за бръснене още е на снимката. 38 дни след смъртта ти разбирам напълно случайно от "поканени" хора, че вече е организирана панихидата (40 дни) ти, тате, на определено от нея място и час. Аз и Марина, към онзи момент, НЕ сме поканени, нито уведомени, нито попитани за каквото и да е, свързано с нея!
8. 43 дни след смъртта ти, тате, твоите любими вече ни посрещат на пътя пред вратата. Там получаваме и подготвен отговор на въпросителните, които носим - визитната картичка на търновската й адвокатка…
9. Всеки божи ден, всяка една минута излиза ново 20, нова закана от нея към нас, нова изненада, нова информация за 13 февруари. Лъсват нови схеми! Все повече хора се свързват с мен, разказват ми, пишат ми какво са разбрали, видели, чули!
10. Тате, за радост не успя (може би) да разбереш, че твоята "голяма" любов се оказа твоят най-голям враг!
Знай и помни, че аз никога няма да се откажа и ще разбера всичко, което ти не успя!
А, Ти, мила ми "съпруго", колкото и да ме блокираш, следейки ме от скрити профили, колкото и тиренца да сложиш след името си във Фейсбук, ти НИКОГА няма да бъдеш част от фамилията Иванови!
0
